Read Poésies by Arthur Rimbaud Online

posies

Arthur Rimbaud's meteoric career was crammed into four teenage years in which he wrote two masterpieces, The Illuminations and A Season in Hell, and some wonderful short poems. At nineteen he then rejected the literary life and left France. Oliver Bernard, poet and translator of Guillaume Apollinaire, presents both the French and Latin poems in bilingual form with lively aArthur Rimbaud's meteoric career was crammed into four teenage years in which he wrote two masterpieces, The Illuminations and A Season in Hell, and some wonderful short poems. At nineteen he then rejected the literary life and left France. Oliver Bernard, poet and translator of Guillaume Apollinaire, presents both the French and Latin poems in bilingual form with lively and accurate prose versions and a useful and entertaining introduction. A selection of letters is also included. This is the best and most helpful presentation of the French genius' work for English-language readers and students of French poetry.Oliver Bernard's most recent collection of poems was Verse &c (Anvil Press, 2001). He lives in Norfolk, England....

Title : Poésies
Author :
Rating :
ISBN : 9782743432027
Format Type : Paperback
Number of Pages : 276 Pages
Status : Available For Download
Last checked : 21 Minutes ago!

Poésies Reviews

  • Stela
    2018-09-04 10:17

    L’atrocité de la Lune, l’amertume du SoleilEn relisant ce petit volume de Poésies, m’est venue à l’esprit l’affirmation de Roland Barthes, que le langage poétique moderne commence en effet avec Arthur Rimbaud et non avec Baudelaire et mon fort esprit de contradiction m’a fait penser, dans un premier temps, qu’on peut ramasser assez d’arguments pour démontrer quand même la modernité de ce dernier. Mais je me suis rendu compte par après que, en effet, l’innovation baudelairienne porte particulièrement sur l’image artistique pendant que celle rimbaldienne est centrée aussi sur la technique et le langage poétique. Et que, même si on ne peut vraiment contester au poète des fleurs du mal le rôle du précurseur du modernisme, Rimbaud ouvre une voie encore plus large, car son œuvre contient in nuce plusieurs traits de la poésie postmoderne : la dépersonnalisation du « je », la dépoétisation du langage, l’introduction des passages narratifs, l’accent mis sur le lecteur, les effets cathartiques mais aussi désacralisants de l’ironie, l’esprit ludique – dans une polémique tendre avec toute une imagerie confortablement installée dans des critères esthétique jusqu’alors incontestables :Tels que les excréments chauds d’un vieux colombierMille Rêves en moi font de douces brûlures :(…)Doux comme le Seigneur du cèdre et des hysopes,Je pisse vers les cieux bruns, très haut et très loin,Avec l’assentiment des grands héliotropes. (Oraison du soir)Avec volupté et sans ressentiment, le « je » poétique (qui n’est jamais le même, qui est toujours « un autre ») écrase irrévérencieusement la perfection artificielle de l’image poétique, trop longtemps considérée belle en vertu d’un canon qui lui cache les stéréotypies comme la célébrité de certaines statues leur cache les imperfections:– Et tout ce corps remue et tend sa large croupeBelle hideusement d’un ulcère à l’anus. (Venus Anadyomène)Comme Baudelaire jadis, le jeune poète veille au triomphe de l’image non conventionnelle, sortie d’un mélange osé des expressions lyriques consacrées avec des mots ordinaires, crasses, vulgaires dans le but de créer un monde unique et quand même étrangement familier, avec ses propres loi et ses propres mystères, un monde à peine suggéré par une voix aux accents presque narratifs, un monde où le corps se dématérialise, redevient une ombre platonicienne qui a pris pour cave l’univers entier puisque le plus insignifiant détail se dessine sur la paroi du macrocosme :Et le soir aux rayons de lune, qui lui fontAux contours du cul des bavures de lumière,Une ombre avec détails s’accroupit, sur un fondDe neige rose ainsi qu’une rose trémière...Fantasque, un nez poursuit Vénus au ciel profond (Accroupissements)Un univers recréé par le même « je », démiurge qui choisit non seulement d’abandonner les vieux mythes littéraires et/ ou culturelles mais de prendre pour modèle le négatif de la photo en ignorant la photo elle-même, et de bâtir tout un monde selon ce négatif, afin de rappeler que l’art n’est qu’un « jeu second » (pour emprunter la belle définition de la réalité poétique du poète roumain Ion Barbu) où la splendeur du zénith pâle devant l’appel mystérieux et un peu effrayant du nadir :Mais, vrai, j’ai trop pleuré ! Les Aubes sont navrantes.Toute lune est atroce et tout soleil amer :L’âcre amour m’a gonflé de torpeurs enivrantes.ô que ma quille éclate ! ô que j’aille à la mer ! (Le bateau ivre)Et pourtant ce monde est triste et incomplet, une imitation de l’imitation de l’imitation d’un cliché flou, en fin de compte seulement un « jeu tiers » d’une humanité affaiblie qui depuis longtemps n’écoute plus la musique des sphères, qui a perdu même la mémoire des temps jadis où la nature créait l’art et l’art créait la nature dans cet animisme de la perfection duquel on a un souvenir de plus en plus vague : Je regrette les temps où la sève du monde,L’eau du fleuve, le sang rose des arbres vertsDans les veines de Pan mettaient un univers ! (Soleil et chair)Cassandre triste et résignée, la voix poétique présage la fin d’humanité avec la fin du sens artistique, avec la perte du désir de se réfugier dans l’imagination pour nourrir ses rêves, avec la retombée dans la raison au détriment de l’émotion, avec l’enterrement définitif dans l’immanent, et la renonciation au transcendent :Nous ne pouvons savoir !– Nous sommes accablésD’un manteau d’ignorance et d’étroites chimères !Singes d’hommes tombés de la vulve des mères,Notre pâle raison nous cache l’infini ! (id.)Ainsi navigue le je poétique, ivre bateau sur les mers de l’image, du langage et de la prosodie, soit chavirant vers une absurde révélation (« La Flore est diverse à peu près Comme des bouchons de carafes ! »), soit résolvant les limites linguistiques avec des solutions sur-le-champ (« Le cœur fou Robinsonne à travers les romans »), soit renonçant aux contraintes prosodiques, en inventant le vers libre, pour transformer son œuvre, sans se rendre compte, dans le plus fort argument contre sa prophétie noire que l’Art n’a plus d’avenir, vu que « …l’Homme a fini ! l’Homme a joué tous les rôles ! ». *Arthur Rimbaud a commencé à écrire à quinze ans et a arrêté à vingt. Dans son cas, le dire que la valeur n’attend pas le nombre des années s’avère vrai. On est toujours tenté d’imaginer, devant une œuvre inachevée ou à la mort prématurée d’un artiste, ce qu’il aurait pu être fait ou dit encore. Il semble que Rimbaud ait dit tout ce qu’il avait eu à dire pendant ces cinq ans-là. C’est tout à fait miraculeux comment cinq courtes années ont conduit à la création d’une œuvre qui a vaincu le temps justement parce qu’elle parle, comme tous les chefs-d’œuvre, non à notre raison, mais à notre âme :: Que comprendre à ma parole ?Il fait qu’elle fuit et vole !

  • Yana
    2018-09-13 11:12

    В сборника са поместени стихотворенията на Рембо, писани 1870-1872 г., "Един сезон в ада" (1872 г.) и "Озарения" (1874 г.)Преводът на Кирил Кадийски както винаги е отличен (той превежда още Бодлер, Верлен, Маларме и др.) Предговорът му също е на ниво.Освен това има откъс от Les Poetes Maudits на Верлен, който много ме заинтригува, та сега това ще се чете.Разбира се, Рембо е изключително талантлив, едва ли има смисъл аз да го коментирам. Любимите ми стихотворения обаче са тези, които най-много ми напомнят на Бодлер. Това, разбира се, не ме изненада особено.Относно "Един сезон в ада" и "Озарения", реших да драсна няколко бележки отделно:https://www.goodreads.com/review/show...https://www.goodreads.com/review/show... Особено ме впечатли биографията на Рембо - имал е много, много интересен живот, който е преплетен с поезията и изобщо начина му на писане."Рембо беше скитник до последните си дни. В поезията непознати пътища го доведоха до открития, които смаяха не толкова него, колкото тия покрай него и след него. Защото той твореше не от суетата да изпъкне, а от злост към всичко, което потиска, от екзалтация пред стихийното." - Кирил Кадийски

  • Mike Ortiz
    2018-09-15 12:21

    Excelente selección de los primeros poemas de Rimbaud, los cuales forman parte de su "etapa de la Videncia" (1869-1871). Para entender y profundizar más el método literario de Rimbaud se incluye su Poética, presente en las cartas enviadas a Georges Izambard y Paul Demeny (las llamadas "Cartas del Vidente"). Recomiendo leer "Una temporada en el infierno" e "Iluminaciones", obras posteriores que tuvieron un gran impacto en la poesía posterior y actual (uso de prosa poética, alejamiento de la rima tan recurrente en sus primeros poemas)."El poeta se hace vidente por un largo, inmenso y razonado desarreglo de los sentidos." - Rimbaud, en su carta a Izambard, 1871.

  • M.
    2018-09-03 13:25

    "Ben, bir başkasıdır."

  • Asya Aleksandrova
    2018-08-22 09:17

    Прочитайки част от творбите на Рембо, до голяма степен разбрах защо е бил толкова ценен по времето си, а и до днес. Понякога изящни, понякога груби, думите му винаги бяха на точното си място във всяко едно стихотворение, във всеки един стих. И макар често тези думи да ми идваха тежки, те бяха истински и точни, отговарящи на историческата епоха и на емоциите на автора. Бележките в началото и края на сборника ми бяха много полезни, а и интересни. Гео Милев, който е силно повлиян от творчеството на френските символисти, споделя, че Рембо е бил чужд и неразбран за времето си. Неговият идеал е бил по-голям от времето. Потъвайки в неговите мисли, в неговия свят, познавайки живота му, аз се почувствах свързана с неговите чувства. И макар да не вниквах в смисъла на някои произведения, аз осъзнавах тежестта им и усещах стойността им.Извадила съм си някои любими части, които бих искала да споделя:Сън на зимата На Нея Ще тръгнем през зимата в розов уютен вагон с възглавнички сини.В гнездото на луди целувки най-нежният стон дано укроти ни.Очи ще притвориш — зад потните тъмни стъкла сред сенки вечернище скачат и демони черни с космати тела, и глутници черни.Но аз ще те сепна с целувка, искряща от хлад,и тя като паяче нежно по голия врат ще хукне веднага…Коси ще разпуснеш, „Търси го“ — ще кажеш със смях —и дълго ще търсим това животинче сред тях, и все ще ни бяга. Любими ми станаха още "Офелия" , "Първата вечер" , "Роман" , " Песен за най-високата кула" и други.ЕДИН СЕЗОН В АДА Някога, доколкото си спомням, животът ми бе пиршество, на което се разтваряха всички сърца и се лееха всички вина.Една вечер взех Красотата на коленете си. И ми се стори горчива. И я охулих.Опълчих се срещу правдата.Побягнах. О, магьосници, о, нищета, о, ненавист, на вас поверено бе моето съкровище!Успях да прогоня от съзнанието си всяка човешка надежда. За да удуша радостта, се нахвърлих връз нея с безшумните стъпки на хищник.Повиках палачите, за да гриза, загивайки, прикладите на техните пушки. Повиках бедствията, за да се задавя с пясък и кръв. Нещастието бе моят Бог. Проснах се в калта. Изсуших се на вятъра на престъплението. Надсмях се над лудостта.И пролетта ми донесе ужасния смях на лудия.Но напоследък, когато бях вече готов да изпусна последния хрип, реших да потърся ключа от някогашния пир, на който апетитът ми може би щеше да се възвърне.Милосърдие – ето го ключът. Това вдъхновение доказва, че съм бълнувал!"Ще си останеш хиена и прочие..." – извика ми Демонът, който ме бе увенчал с прелестни макове. "По-добре да умреш с това твое настървение, с твоя егоизъм, и всичките смъртни грехове."О! Вече съм отишъл твърде далече. Но, скъпи мой Сатана, заклевам те: стига с този бяс в зениците! И в очакване на няколко дребни позакъснели мерзости, аз ти изпращам, на тебе, който обичаш у писателя липсата на дар да описва и поучава, тези няколко отвратителни страници от моя бележник на прокълнат. Някои фрази: * * *Навъсено юлско утро. С привкус на пепел във въздуха. Мирис на потни дърва в огнището. Подгизнали цветя. Ограбените разходки. Ръмката над каналите в равнината. А защо не вече играчки и тимиам?* * *Опънах въжета между звънарните. Гирлянди между прозорците. Златни вериги между звездите. И затанцувах.* * *Високото езеро вечно дими. Каква ли магьосница ще се възправи над белия залез? Какви ли лилави листаци ще скланят глава?* * * Цветя От едно златно стъпало — между копринени нишки, сиви воали, зелени кадифета и кристални дискове, чернеещи се като бронз под слънцето — виждам как бесният бурен се разтваря върху гоблен от филигранно сребро, очи и къдрици.Парички от жълто злато, засети върху ахат, колони от акажу, подпрели смарагдов купол, букети от бял атлаз и тънки рубинови пръчки обкръжаваха водната лилия.Като бог с огромни сини очи и белоснежно тяло морето и небето привличат на мраморните тераси върволици от млади и силни рози.Сбогом Есен е вече! Но защо да жалим за вечното слънце, щом сме се заели с откриването на божествената светлина — далече от хората, които умират заедно със сезоните.Есен. Нашата ладия, извисила се сред неподвижните мъгли, поема към пристана на нищетата — огромния град под небе, опръскано с огън и кал. Ах, прогнилите дрипи, и хлябът, разкиснат от дъжд, пиянството, хилядите страсти, които са ме разпънали. Няма ли да изчезне тази ламя, повелителка на милиони души и мъртви тела, чакащи Страшния съд! Виждам пак своята кожа, разяждана от кал и от чума, косите и мишниците си, пълни с червеи, и един, още по-едър червей, в сърцето. Виждам се проснат сред непознати без възраст, без чувства. Бих могъл там да умра… Ужасяващи спомени! Нищетата ме отвращава.Боя се от зимата, времето на комфорта!Понякога виждам в небето безкрайни крайбрежия, населени с бели ликуващи народи. Огромен златен кораб издига над мене своите пъстроцветни флагове, диплени от утринен вятър. Аз създадох всичките празници, всички триумфи и драми. Опитах се да измисля нови цветя, нови звезди, нова плът и нови езици. Мислех, че вече имам свръхестествени възможности. И какво? Ще трябва да погреба въображението си, своите спомени. Свършено е с чудната слава на артист и на разказвач!Аз! Аз, нарекъл себе си маг или ангел, останал без капка морал, съм запратен на земята, за да търся своето призвание в обятията на грубата реалност! Селянин!Нима съм измамен? Нима милостта за мен е сестра на смъртта?Какво пък, ще поискам прошка за това, че съм се хранил с лъжи. Е, на път!Но няма приятелска ръка! И откъде да чакам подкрепа?

  • Karen
    2018-08-28 07:10

    Simplemente diré que no es mi tipo de poesía.

  • Erik-Korvin
    2018-09-13 14:33

    Я пытался пробиться через перевод семь лет назад, пять лет назад, две недели назад - результат примерно одинаков, весь в муке и без пирожков, один на заводе, невдалеке слышится радостный смех кондитеров, и здорово пахнет корицей. Или крутое озеро, в котором желаешь поплавать, но каждый раз, когда подходишь к берегу, видишь лишь камыши и болото, отходишь назад и продолжаешь кружить вокруг. Ну и так далее. Чуваки, как вам удается getting high от этого перевода? Ладно, в "Одном лете в аду" встречаются удачные фразочки, но а дальше-то что? Дальше тебя выбрасывает к монотонному двустрочному рифмоплетению, и опять ничего не чувствуешь. Я не могу его коснуться. Это очень печально. Рэмбо нужно придумать заново. Ну или выучить французский наконец.

  • Екатерина
    2018-08-31 12:22

    Много любим мой поет. Действително при него поезията е изригнала отвътре като вулкан, природно, гениално и само две-три години след това поезията си тръгва тихо от него. Той е казал каквото е имал да казва без да се интересува как ще бъде прието, от кого и кога.Велик поет!

  • Miss Abernathy
    2018-09-08 15:35

    Nota para el futuro: Volver a leer este libro dentro de unos años, para ver si lo entiendo mejor.En general me ha gustado mucho los poemas, pero siento que la mayoría de ellos no los he entendido del todo bien, de ahí que en un futuro quiera hacer una relectura.

  • Darío
    2018-09-18 11:28

    Ha sido muy bonito y se nota que Rimbaud pertenece alsimbolismo. La belleza por la belleza. Y al ser los dos adolescentes, puedo identificarme con él, aún habiendo siglo y pico de diferencia.

  • Nicole
    2018-09-05 08:16

    My grasp of French was not strong enough to understand all of this and I mostly just read the poetry. Proof poetry is beautiful even when you don't understand the language.

  • Mariane
    2018-09-10 10:07

    I just love his work.